Аз вярвам, че съвременното изкуство е инструмент за постигане максимална свобода на изразяване поради близостта му до реалния живот. Човек се стреми към свобода, а тя често се постига чрез революция. Обстоятелство, което от своя страна води до допускане на грешки. Т.е. достигането до истинността преминава през преодоляване на грешки. Ако като артист ситуирам идеите си в пресечната точка на личната истина с тази на обществото, вярвам че мога да бъда своеобразен медиатор за тяхното преодоляване. Оприличавам работата си на микрокосмос, в който движещите сили и енергии са подчинени на динамиката на социалните процеси.
Стремя се да постигам характерно изрязяване чрез преместване/проектиране на постулатите осмислени в процеса на обучението ми (изкуства доминирани от норми и канони) на фона на бурната социална картина. Симулираната от мен ситуация ми позволява да виждам и изследвам живота като процес, в който грешките са преодолени, а традицията е идентична с днес, тук и сега.
I believe that contemporary art is a tool to achieve maximum freedom of expression as a result of its proximity to real life. Man seeks freedom, but he often achieves this through revolution. Circumstances lead to errors. I.e. to reach the truth we must overcome our mistakes. As an artist I situate my ideas at the intersection of my own personal truth and that of society; I believe that my work acts as a kind of mediation for growth both for myself and society. It may be possible to say that my work acts as a type of microcosm where kinetic and psychological energies are subject to the dynamics of social processes.
It is my desire to achieve an expression characterized by the transposition of the postulates rationalized in the process of my education (arts dominated by norms and canons) onto the background of social turbulence. The simulated situation I create in my work allows me to see and explore life as a process in which errors are gradually eliminated. The tradition is identical to today, here and now.
